Welcome to Plovdiv City
 Български Francais Deutch Информация     Галерия   Икономика   Връзка с нас   Plovdiv City

Въведение
История
Архитектура
Старият Пловдив
Панаира
EIPHNH
Музеи
Култура
Заведения
Privacy





   
През 1956 г. районът на Трихълмието /Тримонциума/ в Пловдив е обявен за архитектурно-музеен резерват, известен като "Старинен Пловдив".
През вековете Пловдив е носил различни имена - Филипопол, Пулпудева, Пълдин, Тримонциум и др.

 
До падането му под турско робство в 1364 г. той бива многократно разрушаван и наново изграждан. Едва през 18-19 век започва новият му разцвет. Пловдив постенно се превръща в първостепенен търговски център. Склоновете на Трихълмието се покриват с къщи, носещи характерните черти на Българското възраждане. Наред със стопанския развой тук кипи интензивен духовен живот.
Известна е голямата роля на пловдивското българско население и на неговите първенци за извоюване на църковна независимост. Тук живеят и работят такива изтъкнати личности на културното и просветното дело като Найден Геров, Йоаким Груев, д-р Стоян Чомаков, Христо Данов. Тук се чествува за първи път делото на великите просветители Кирил и Методи.
   

На Трихълмието са съхранени многобройни паметници, които предоставят възможност да се проследи в исторически разрез цялото минало на града: от античността, средновековието и новото време.

 

Най-голямо постижение в областта на реставрацията на паметниците от античността у нас представлява Античният амфитеатър, издигащ се над южния вход на тунела. Театронът е разчленен на два ринга от по четиринадесет реда седалки, отделени с хоризонтална пътека. Вероятно театронът е побирал от по пет до седем хиляди зрители. Сцената е била богато декорирана с фризове, корнизи, надписи, статуи.

   

В Старинния Пловдив най-многобройни са архитектурните паметници от Възраждането. Издигат се домовете на фамилии, известни с активна стопанска и културна дейност далеч извън пределите на Османската империя.

  В Стария град може да се проследи цялото развитие на възрожденската жилищна архитектура след 19 век. Тук има по-стари къщи, носещи характеристиките на българската планинска къща с открит чардак, несиметричен план и с по-скромна декоративно-художествена украса. Несиметричната схема не може да задоволи напълно нарасналите изисквания на собствениците - хора, които пътуват много, познават Цариград, Венеция, Виена. На тези условия отговарят успешно пловдивската симетрична къща, така че към средата на 19 век тя се разпространява из цялата страна.
   

В нея е салонът /хайет/, който е приемно и най-представително помещение в жилището. Декоративното оформление на този тип къщи е особено характерно: стенописта е ярка, обогатена със сложни орнаментални мотиви и пейзажи с различни сюжети, интериора са декоративните ниши, т.нар. алафранги, украсени богато с букети и пейзажи.

 

Старият Пловдив е уникален културен център от археологически обекти, музеи и галерии, старинни сгради, действащи храмове, уютни кафенета и ресторанти, учебни сгради, живописни калдъръмени улици.
През 1979 г. Старият Пловдив получава европейски златен медал за опазване на паметниците от миналото.