|
| |
|
Пловдив е един от най-старите градове не само в България,но и в Европа. Той е съвременник на Троя. Омир, Херодот и други антични автори описват бита, нравите и богатата култура на траките,които са най-старото население на Балканския полуостров. Намерените златни и сребърни тракийски накити и съдове показват изключителното майсторство на изработката и висок художествен вкус. |
|
| |
Траките
първи създават върху трихълмието укрепено селище, наречено
от тях Евмолпия. През 342 г.пр.н.е. Филип ІІ завладява селището,
обгражда го със здрави крепостни стени и го назовава Филипополис
(град на Филип). През следващите два века римляните правят
непрестанни опити да покорят Тракия.
Чак през 72 г.пр.н.е. римският пълководец Терентиус Варо
Лукулус завладява цялото поречие на река Марица, включително
и Филипополис, който римляните наричат Тримонциум (град
на трите хълма). По-късно Тримонциум става център на огромната
провинция Тракия Романа. През ІІ и ІІІ век от н.е. градът
е обявен за метрополис на провинцията със собствен сенат
и общотракийско събрание (койнон тракон), упълномощено да
събира данъци и мита и да кове монети. Именно тогава Тримонциум
достига своя икономически и културен зенит. Римляните бързо
осъзнали важното стратегическо местоположение на Тримонциум
и предприели мащабно строителство на здрави павирани пътища,
обществени сгради, стадиони, храмове и театри. С разрастването
си градът напуска очертанията на Трихълмието и се разпростира
в низината. |
| |
|
Тримонциум има най-модерни за времето си водоснабдителна система и канализация, а за великолепието му основна роля играят огромния стадион, театърът, баните, но най-вече римският преториум - резиденцията на императорския управител на провинция Тракия, в която отсядал и императорът при посещенията си в града.
|
|
| |
След разпадането на Римската империя Пловдив става част от Византия.Император Юстиниан Велики (527-565 г.) обновява напълно Тримонциум. Този период от историята на града е изключително важен със заселването на славяните. От средата на VІ век те постепенно и изцяло променят етническия облик на целия регион. Ако през римската епоха градът, освен Тримонциум, е наричан още Улпия, Флавия и Юлия, то славяните възприемат тракийското Пулпудева,но го изменят на Пълдин и Плоудин, откъдето идва и днешното Пловдив.
След създаването на Първата българска държава (681 г.) Пловдив се оказва пограничен град и изключително важен в непрестанните войни с Византия. Цяла Тракия и градът са окупирани неколкократно от българите, като за първи български владетел, който го завладява се смята хан Крум през 812 г., но официално принадлежи на българската държава от 834 г. при хан Маламир.През Средновековието Пловдив става част от спирките на кръстоносците от първите четири похода,заради своето разположение на Балканския полуостров. След нахлуването на османските турци на полуострова в средата на ХІV век и превръщането на Константинопол в османска столица, през 1364 г.те завладяват Пловдив и му дават ново име - Филибе.
|
| |
|
Попадайки във вътрешността на Османската империя, Филибе губи стратегическото си значение на крепост. Постепенно и необратимо всички видими следи от древността изчезват и започва ново масово строителство на обществени сгради като джамии,ханове,страноприемници,бани.Градът напълно променил архитектурния си облик и се превърнал в типичен ориенталски град с особено очарование и мистичност.
|
 |
| |
Националното Възраждане (ХVІІ-ХІХ век) събужда българския дух и съзнание. Числено нарасналата българска буржоазия укрепва икономически и получава своето завидно влияние в обществото.Търгувайки с Европа и Русия, тази прослойка е отворена за модерните политически и културни течения и разбира огромното значение на науката и образованието. През първата половина на ХІХ век,наред с Истанбул, Солун и Одрин, Пловдив става голям икономически център в европейската част на Османската империя. По суша или с шлепове по Марица (през това време реката е била достатъчно пълноводна, за да бъде плавателна - б.а.) стоките от града достигали до Солун, Енос и Истанбул, а оттам поемали по целия свят. През 1853 г. населението на Филибе възлизало на повече от 50 000.
Пловдив влиза в новата българска история с приноса си в две насоки: развитието на националната култура и борбата за църковна независимост, което било равносилно на буржоазна революция. Градът има своята пионерска роля и в развитието на българското образование. През 1839 г. в Пловдив е открито първото българско училище, а през 1850 г. се поставя началото на модерното светско образование с откриването на класното училище "Св. св. Кирил и Методий". На 11 май 1858 г. тук за първи път е честван празникът на светите братя, който впоследствие става официален празник на славянската писменост и култура. През 1868 г. училището прераства в първата българска гимназия. Негови възпитаници са едни от най-големите интелектуалци - политически и
духовни лидери на нацията. |
| |
|
През 1877 г. избухва Руско-турската освободителна война. Пловдив е освободен на 16.І.1878 г.Санстефанският мирен договор от 3.ІІІ.1878 г. създава Княжество България, включващо всички земи с преобладаващо българско население. Космополитният Пловдив като най-голям, богат и оживен български град е обявен за столица на младата държава и седалище на Временното руско управление.
|
 |
| |
Притеснени от нарастващото влияние на Русия на Балканите, Великите сили, начело с Великобритания и Австро-Унгария, се противопоставили на договора. Изтощена от войната, Русия е принудена да отстъпи и се сключва нов Берлински договор, според който България е разделена на три части:Княжество България със столица София; васална провинция Източна Румелия със столица Пловдив,оставена под политическия и военен контрол на Османската империя; и Македония, която направо е върната на империята. С този развой на събитията рухва вековната мечта на българите за обединена и свободна държава, за което те продължават да се борят и след това.
На 6 септември 1885 г. в Пловдив е обявено Съединението на Княжество България с Източна Румелия.Светът бил шокиран от начина на осъществяване на Съединението, както и от волята, решимостта и готовността на българите да понесат огромните отговорности и рискове за защита на този акт. След Съединението Пловдив остава и до ден-днешен вторият по големина и значение град в България след столицата София. През 1888 г. двата града са свързани с железопътна линия.През 1892 г. градът е домакин на Първото българско изложение с чуждестранно участие, чийто директор е писателят Михалаки Георгиев. Наследник на това начинание и до днес е Пловдивският международен панаир. След Освобождението в Пловдив е открита и първата пивоварна фабрика, която продължава да произвежда известната "Каменица".
В началото на ХХ век Пловдив израства като голям промишлен и търговски център със силно развита лека и хранително-вкусова промишленост. В града се инвестират германски, френски и белгийски капитали и се развиват модерни търговия, банково дело и индустрия. През 1939 г. в Пловдив има над 16 000 занаятчии и над 17 000 работници във фабрики, предимно в хранителната и, отчасти,тютюневата промишленост. |
| |
|
В годините на Втората световна война Пловдив
не спира да расте и през 1943 г. достига 119 хил. жители.
Военновременната
конюнктура води до разширяване производството на тютюневата
промишленост и до едностранчива ориентация на търговията
към
износ предимно на плодове и зеленчуци. |
 |
| |
След влизането на България в "символична" война с Великобритания и САЩ на преден план в града се оказват проблемите с изхранването на населението.
Паметна за този период е 1943 г., когато са спасени от депортиране 1500 задържани евреи след застъпничеството на тогавашния Пловдивски митрополит Кирил - по-късно станал български патриарх.
В хаоса на събитията през септември 1944 г. властта е узурпирана от комунистите с помощта на Съветската армия.
В икономическата сфера промените се характеризират с коопериране по съветски модел, национализация на частните предприятия и националните петилетни планове, преориентация към създаващия се социалистически външен пазар. Тази тенденция води към групиране на големи маси от работници в мащабни индустриални предприятия като Комбината за Цветни Метали, Текстилния Комбинат, Електроапаратурния Завод, Тютюневия Комбинат, Консервния Комбинат, Комбината за Мотокари и др. |
| |
Бързата индустриализация на града рязко променя демографските особености и социалните условия за живот в него. В Пловдив се обособяват четири района и съответно северна и южна промишлени зони. В средата на 50-те години на ХХ век се изграждат тролейбусната мрежа, емблематичния за града хотел "Тримонциум", стадион "Девети септември" (преименуван на "Пловдив"), на хълма Бунарджика - паметника на Съветската армия "Альоша". През 60-те и 70-те години на века се извършва масирано строителство и се оформят жилищни комплекси с панелни блокове, а от края на 70-те и през 80-те години се активизира търговското строителство и адаптацията на археологическите паметници в Пловдив.
След последното десетилетие на ХХ век - години на политически промени, Пловдив и неговите жители живеят вече в новия век. |
| |
|
|
|
